19 ago 2006, 11:07

Залез

  Poesía
1.1K 0 0

Когато слънцето залезе
и любовта със залеза умре,
когато болка в сърцето влезе
започваш да се питаш - накъде?
И сълзи вече не достигат,
бродейки по пътя свой,
птиците сами умират,
в самота потъна и живота мой.
А за тебе слънцето изгрява,
но самотен си в сърцето, знам.
И недей се вече заблуждава,
че ще бъда пак за тебе там.
Аз ще дойда, но ще бъде късно,
ще си от своя път тъй уморен,
ще бъдеш от любовта ми тъй далече,
ще се е превърнало сърцето ти в лед студен.
Но въпреки това ще те обичам,
напук на твойта ледина,
от теб не ще се никога отричам
 и ще стопля студа ти с топлина.
А тя по-силна е от болка всяка,
която с теб съм преживяла
и ще се върна с таз топлина в мрака,
за да стопля душа вледеняла.
.........
Посветено на моето слънце!
И на всички други във вселената!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теодора Тт Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....