19 ago 2006, 11:07

Залез

  Poesía
1.1K 0 0

Когато слънцето залезе
и любовта със залеза умре,
когато болка в сърцето влезе
започваш да се питаш - накъде?
И сълзи вече не достигат,
бродейки по пътя свой,
птиците сами умират,
в самота потъна и живота мой.
А за тебе слънцето изгрява,
но самотен си в сърцето, знам.
И недей се вече заблуждава,
че ще бъда пак за тебе там.
Аз ще дойда, но ще бъде късно,
ще си от своя път тъй уморен,
ще бъдеш от любовта ми тъй далече,
ще се е превърнало сърцето ти в лед студен.
Но въпреки това ще те обичам,
напук на твойта ледина,
от теб не ще се никога отричам
 и ще стопля студа ти с топлина.
А тя по-силна е от болка всяка,
която с теб съм преживяла
и ще се върна с таз топлина в мрака,
за да стопля душа вледеняла.
.........
Посветено на моето слънце!
И на всички други във вселената!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теодора Тт Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...