10 feb 2007, 15:10

Залеза на моята душа ... *

  Poesía
997 0 4
Идва залеза на моята душа.
Сякаш изниза се живота като пясък в раковина.
Очи затворих сякаш на шега
и през погледа ми лентата премина...

Усещам залеза на моята душа...
Мириса на края ме опиянява.
Искам всички скъпи спомени да събера...
И с усмивка нека след мен живота продължава...

Дойде залеза на моята душа... чиста и красива.
Тя плаче, но не от мъка по изгубеното днес...
Обичаше. Беше истински щастлива.
Чака да посрещне изгрева, горда, че нарича се човек...

(Залеза прие душата ми като подарък...
Аз с усмивка достойния си живот успях да уловя.
Тя отива да открие истината нова...
А аз ще се опитам поне обичта на залеза да я спася...)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александра Матеева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...