Идва залеза на моята душа. Сякаш изниза се живота като пясък в раковина. Очи затворих сякаш на шега и през погледа ми лентата премина... Усещам залеза на моята душа... Мириса на края ме опиянява. Искам всички скъпи спомени да събера... И с усмивка нека след мен живота продължава... Дойде залеза на моята душа... чиста и красива. Тя плаче, но не от мъка по изгубеното днес... Обичаше. Беше истински щастлива. Чака да посрещне изгрева, горда, че нарича се човек... (Залеза прие душата ми като подарък... Аз с усмивка достойния си живот успях да уловя. Тя отива да открие истината нова... А аз ще се опитам поне обичта на залеза да я спася...)