Залеза на моята душа ... *
Идва залеза на моята душа.
Сякаш изниза се живота като пясък в раковина.
Очи затворих сякаш на шега
и през погледа ми лентата премина...
Усещам залеза на моята душа...
Мириса на края ме опиянява.
Искам всички скъпи спомени да събера...
И с усмивка нека след мен живота продължава...
Дойде залеза на моята душа... чиста и красива.
Тя плаче, но не от мъка по изгубеното днес...
Обичаше. Беше истински щастлива.
Чака да посрещне изгрева, горда, че нарича се човек...
(Залеза прие душата ми като подарък...
Аз с усмивка достойния си живот успях да уловя.
Тя отива да открие истината нова...
А аз ще се опитам поне обичта на залеза да я спася...)
© Александра Матеева All rights reserved.
