26 jul 2008, 1:19

Залезен закон (Обичам залеза) акростих 

  Poesía
1086 0 18

Отново своя пурпур залезът разлива.

Без дъх остава вятърът с душата на поет.

Изтънчена мелодия лазурен щит пробива.

Човърка из тъгата ми надвечерен тромпет.

А алените пухчета на облаци ефирни

Ме галят с погледа на влюбена жена.

Замира сякаш времето във мигове немирни,

Аз връщам се за малко в онези времена.

Любовната ми мъка, без време съживена,

Ехти в гърдите ми с тромпета в унисон.

Защо ли в този миг си спомням Поликсена?

А може би това е залезен закон.

© Пламен Рашков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??