Прокопи (Пламен Рашков)
49 186
26.07.2008 г., 1:19 ч.

Залезен закон (Обичам залеза) акростих 

  Поезия
1034 0 18

Отново своя пурпур залезът разлива.

Без дъх остава вятърът с душата на поет.

Изтънчена мелодия лазурен щит пробива.

Човърка из тъгата ми надвечерен тромпет.

А алените пухчета на облаци ефирни

Ме галят с погледа на влюбена жена.

Замира сякаш времето във мигове немирни,

Аз връщам се за малко в онези времена.

Любовната ми мъка, без време съживена,

Ехти в гърдите ми с тромпета в унисон.

Защо ли в този миг си спомням Поликсена?

А може би това е залезен закон.

© Пламен Рашков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??