Залезен закон (Обичам залеза) акростих
Отново своя пурпур залезът разлива.
Без дъх остава вятърът с душата на поет.
Изтънчена мелодия лазурен щит пробива.
Човърка из тъгата ми надвечерен тромпет.
А алените пухчета на облаци ефирни
Ме галят с погледа на влюбена жена.
Замира сякаш времето във мигове немирни,
Аз връщам се за малко в онези времена.
Любовната ми мъка, без време съживена,
Ехти в гърдите ми с тромпета в унисон.
Защо ли в този миг си спомням Поликсена?
А може би това е залезен закон.
© Пламен Рашков All rights reserved.
