26 июл. 2008 г., 01:19

Залезен закон (Обичам залеза) акростих 

  Поэзия
1116 0 18

Отново своя пурпур залезът разлива.

Без дъх остава вятърът с душата на поет.

Изтънчена мелодия лазурен щит пробива.

Човърка из тъгата ми надвечерен тромпет.

А алените пухчета на облаци ефирни

Ме галят с погледа на влюбена жена.

Замира сякаш времето във мигове немирни,

Аз връщам се за малко в онези времена.

Любовната ми мъка, без време съживена,

Ехти в гърдите ми с тромпета в унисон.

Защо ли в този миг си спомням Поликсена?

А може би това е залезен закон.

© Пламен Рашков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??