24 ene 2019, 17:59

Залези

1K 6 3

Минаха през мене тежки бури.
Най-любимото от мен отнеха.
Днес съм като глас на глух изгубен.
Днес и лекотата ми е тежка.

 

Нищо не остана след онези
тежки срещи, кратки и чудовищни.
Срещи, предвещаващи раздели.
И разлъки без лъжи за още.

 

С теб научих колко съм безсилна
да те спра, когато дойде прилива.
Без да зная как да те намирам.
Бях щастлива за броени мигове.

 

И сега съм старец в младо тяло.
И тъгата любовта надвива.
Как да вярвам повече във рая,
щом видях как бог от нас го взима?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...