24 ene 2019, 17:59

Залези 

  Poesía » De amor
568 6 3

Минаха през мене тежки бури.
Най-любимото от мен отнеха.
Днес съм като глас на глух изгубен.
Днес и лекотата ми е тежка.

 

Нищо не остана след онези
тежки срещи, кратки и чудовищни.
Срещи, предвещаващи раздели.
И разлъки без лъжи за още.

 

С теб научих колко съм безсилна
да те спра, когато дойде прилива.
Без да зная как да те намирам.
Бях щастлива за броени мигове.

 

И сега съм старец в младо тяло.
И тъгата любовта надвива.
Как да вярвам повече във рая,
щом видях как бог от нас го взима?

© Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??