Залези
Минаха през мене тежки бури.
Най-любимото от мен отнеха.
Днес съм като глас на глух изгубен.
Днес и лекотата ми е тежка.
Нищо не остана след онези
тежки срещи, кратки и чудовищни.
Срещи, предвещаващи раздели.
И разлъки без лъжи за още.
С теб научих колко съм безсилна
да те спра, когато дойде прилива.
Без да зная как да те намирам.
Бях щастлива за броени мигове.
И сега съм старец в младо тяло.
И тъгата любовта надвива.
Как да вярвам повече във рая,
щом видях как бог от нас го взима?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
