Залези
Минаха през мене тежки бури.
Най-любимото от мен отнеха.
Днес съм като глас на глух изгубен.
Днес и лекотата ми е тежка.
Нищо не остана след онези
тежки срещи, кратки и чудовищни.
Срещи, предвещаващи раздели.
И разлъки без лъжи за още.
С теб научих колко съм безсилна
да те спра, когато дойде прилива.
Без да зная как да те намирам.
Бях щастлива за броени мигове.
И сега съм старец в младо тяло.
И тъгата любовта надвива.
Как да вярвам повече във рая,
щом видях как бог от нас го взима?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
