17 abr 2009, 19:12

Залезът и нощта 

  Poesía
655 0 0

Залезът и нощта


Звездите шепнат, луната заспа,
рибите в морето играят игра.

Слънцето грее с прекрасна лекота,

аз съм тук, а тя е сама.

Гледам залеза, а после нощта,

морето излъчва неповторима красота.

И изведнъж бях ослепен от светлина

и над мен сякаш прелетя

невероятното чувство на любовта.

Птица красива от морето излетя

и към жълтото слънце изведнъж полетя.
Щом настъпи нощта,

аз видях падаща звезда.
Едно мишле, с добро сърце,

при мен, тъй мъничко дойде.
Аз му дадох от моето сиренце едно

и малко от моето масло.

То тръгна и благодари

за мойте добрини.

А моята приятелка една

пак бе сама в нощта.


Ако може, коментирайте ;)

 

© Владимир Симеонов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??