Apr 17, 2009, 7:12 PM

Залезът и нощта

  Poetry
866 0 0

Залезът и нощта


Звездите шепнат, луната заспа,
рибите в морето играят игра.

Слънцето грее с прекрасна лекота,

аз съм тук, а тя е сама.

Гледам залеза, а после нощта,

морето излъчва неповторима красота.

И изведнъж бях ослепен от светлина

и над мен сякаш прелетя

невероятното чувство на любовта.

Птица красива от морето излетя

и към жълтото слънце изведнъж полетя.
Щом настъпи нощта,

аз видях падаща звезда.
Едно мишле, с добро сърце,

при мен, тъй мъничко дойде.
Аз му дадох от моето сиренце едно

и малко от моето масло.

То тръгна и благодари

за мойте добрини.

А моята приятелка една

пак бе сама в нощта.


Ако може, коментирайте ;)

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владимир Симеонов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...