17.04.2009 г., 19:12

Залезът и нощта

867 0 0

Залезът и нощта


Звездите шепнат, луната заспа,
рибите в морето играят игра.

Слънцето грее с прекрасна лекота,

аз съм тук, а тя е сама.

Гледам залеза, а после нощта,

морето излъчва неповторима красота.

И изведнъж бях ослепен от светлина

и над мен сякаш прелетя

невероятното чувство на любовта.

Птица красива от морето излетя

и към жълтото слънце изведнъж полетя.
Щом настъпи нощта,

аз видях падаща звезда.
Едно мишле, с добро сърце,

при мен, тъй мъничко дойде.
Аз му дадох от моето сиренце едно

и малко от моето масло.

То тръгна и благодари

за мойте добрини.

А моята приятелка една

пак бе сама в нощта.


Ако може, коментирайте ;)

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Симеонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...