3 abr 2010, 16:18

Залезът на дните

  Poesía » Otra
964 0 0

 

Ръцете му са сухи и смирени,

косата му - отдавна побеляла,

очите му обаче са засмени

и нищо, че усмивката е вяла.

 

Започнал е обратното броене.

На живота му май идва краят

и всеки ден тук оценен е,

и всяко утро е омая….

 

А вечер слиза на реката -

да брои звездите на небето

и, мислейки за Светлината,

си спомня дните на полето.

 

Сега за себе си не съжалява,

за нищо не вини съдбата.

Тя свойта песен е изпяла -

намерил й е средината...

 

А времето е безвъзвратно

и връщане назад не става.

Началото му е незнайно.

На никой краят не прощава...



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Венета Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...