Ръцете му са сухи и смирени,

косата му - отдавна побеляла,

очите му обаче са засмени

и нищо, че усмивката е вяла.

Започнал е обратното броене.

На живота му май идва краят

и всеки ден тук оценен е,

и всяко утро е омая….

А вечер слиза на реката -

да брои звездите на небето

и, мислейки за Светлината,

си спомня дните на полето.

Сега за себе си не съжалява,

за нищо не вини съдбата.

Тя свойта песен е изпяла -

намерил й е средината...

А времето е безвъзвратно

и връщане назад не става.

Началото му е незнайно.

На никой краят не прощава...