28 dic 2007, 9:30
Залезът на една любов
И бавно гасне любовтта оставяйки само "пепел".
И даже пламакът липсва.
И жарта вече не съществува, няма кой да я възроди.
Ах, колко тежко е, че ти не ми помагаш да запалим отново любовтта.
И като залез бавно си отиваш, но аз не искам да "залязваш".
И слънцето не се "усмихва" вече, а само капки дъжд ме "поздравяват".
И сълзи има само по лицето,че даже и усмивка не си спомня що е.
А самотата идва все по-бързо и близо до мен.
И ти не ще се върнеш вече и само тъмнина ще бъде в мен,
очаквайки отново любовтта да се запали с онзи пламък силен и така желан.
И даже пламакът липсва.
И жарта вече не съществува, няма кой да я възроди.
Ах, колко тежко е, че ти не ми помагаш да запалим отново любовтта.
И като залез бавно си отиваш, но аз не искам да "залязваш".
И слънцето не се "усмихва" вече, а само капки дъжд ме "поздравяват".
И сълзи има само по лицето,че даже и усмивка не си спомня що е.
А самотата идва все по-бързо и близо до мен.
И ти не ще се върнеш вече и само тъмнина ще бъде в мен,
очаквайки отново любовтта да се запали с онзи пламък силен и така желан.
© Кати Иванова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Всяка отминала любов отваря сърцата ни за нова.Отвори и своето
/виж "любовта" в първия ред,предполагам,че е по невнимание,не е нужно да слагаш тези думи в кавички/
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
но стихотворението ти ми хареса