Залезът на една любов
И бавно гасне любовтта оставяйки само "пепел".
И даже пламакът липсва.
И жарта вече не съществува, няма кой да я възроди.
Ах, колко тежко е, че ти не ми помагаш да запалим отново любовтта.
И като залез бавно си отиваш, но аз не искам да "залязваш".
И слънцето не се "усмихва" вече, а само капки дъжд ме "поздравяват".
И сълзи има само по лицето,че даже и усмивка не си спомня що е.
А самотата идва все по-бързо и близо до мен.
И ти не ще се върнеш вече и само тъмнина ще бъде в мен,
очаквайки отново любовтта да се запали с онзи пламък силен и така желан.
И даже пламакът липсва.
И жарта вече не съществува, няма кой да я възроди.
Ах, колко тежко е, че ти не ми помагаш да запалим отново любовтта.
И като залез бавно си отиваш, но аз не искам да "залязваш".
И слънцето не се "усмихва" вече, а само капки дъжд ме "поздравяват".
И сълзи има само по лицето,че даже и усмивка не си спомня що е.
А самотата идва все по-бързо и близо до мен.
И ти не ще се върнеш вече и само тъмнина ще бъде в мен,
очаквайки отново любовтта да се запали с онзи пламък силен и така желан.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кати Иванова Всички права запазени
