28 дек. 2007 г., 09:30

Залезът на една любов 

  Поэзия » Любовная
1014 0 2
И бавно гасне любовтта оставяйки само "пепел".
И даже пламакът липсва.
И жарта вече не съществува, няма кой да я възроди.
Ах, колко тежко е, че ти не ми помагаш да запалим отново любовтта.
И като залез бавно си отиваш, но аз не искам да "залязваш".
И слънцето не се "усмихва" вече, а само капки дъжд ме "поздравяват".
И сълзи има само по лицето,че даже и усмивка не си спомня що е.
А самотата идва все по-бързо и близо до мен.
И ти не ще се върнеш вече и само тъмнина ще бъде в мен,
очаквайки отново любовтта да се запали с онзи пламък силен и така желан.

© Кати Иванова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • и аз съм съгласна с Ася - кавичките не са необходими тук, просто не носят смисъл
    но стихотворението ти ми хареса поздравявам те
  • Всяка отминала любов отваря сърцата ни за нова.Отвори и своето
    /виж "любовта" в първия ред,предполагам,че е по невнимание,не е нужно да слагаш тези думи в кавички/
Предложения
: ??:??