thedac (Димитър Драганов)
865 1128
19 sept 2018, 13:01

Залезът на утрото 

  Poesía » Del paisaje, Filosófica
381 1 3

Засвѐти градът в тишината,
спокоен ветрец се разля.
Дъгата се стѐче в листата,
с крилата на стрък хладина̀.

Надигна глава тъмнината,
облече ефира ни в лен –
намигна в елече мечтата.
Дали за любов се крадем?

Сърцата тресат небесата.
Невидими страсти валят,
блестят и плетат пелената,
шумят и планети строят.

Блещука свещената тру̀па.
Искра се разпали в „Ура!“,
а словото, есен под лупа,
в световните глу̀ми[1] изтля.

 

[1] Мн. ч. на присмех, шега, закачка.

© Димитър Драганов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • И аз съм доста импулсивна понякога, така че нямай грижи
    И знай, че на бялото черно няма да кажа, нито обратното
  • Благодаря за милия коментар, Дарина! Извини ме за импулсивното слово под творбата преди дни – не биваше да се изказвам толкова прибързано. Тук сме, за да се четем и да се харесваме.
  • Парад на метафорите Игла да хвърля няма къде да падне, камо ли друго
Propuestas
: ??:??