Засвѐти градът в тишината,
спокоен ветрец се разля.
Дъгата се стѐче в листата,
с крилата на стрък хладина̀.
Надигна глава тъмнината,
облече ефира ни в лен –
намигна в елече мечтата.
Дали за любов се крадем?
Сърцата тресат небесата.
Невидими страсти валят,
блестят и плетат пелената,
шумят и планети строят. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up