thedac (Димитър Драганов)
864 1125
19.09.2018 г., 13:01 ч.

Залезът на утрото 

  Поезия » Пейзажна, Философска
380 1 3

Засвѐти градът в тишината,
спокоен ветрец се разля.
Дъгата се стѐче в листата,
с крилата на стрък хладина̀.

Надигна глава тъмнината,
облече ефира ни в лен –
намигна в елече мечтата.
Дали за любов се крадем?

Сърцата тресат небесата.
Невидими страсти валят,
блестят и плетат пелената,
шумят и планети строят.

Блещука свещената тру̀па.
Искра се разпали в „Ура!“,
а словото, есен под лупа,
в световните глу̀ми[1] изтля.

 

[1] Мн. ч. на присмех, шега, закачка.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • И аз съм доста импулсивна понякога, така че нямай грижи
    И знай, че на бялото черно няма да кажа, нито обратното
  • Благодаря за милия коментар, Дарина! Извини ме за импулсивното слово под творбата преди дни – не биваше да се изказвам толкова прибързано. Тук сме, за да се четем и да се харесваме.
  • Парад на метафорите Игла да хвърля няма къде да падне, камо ли друго
Предложения
: ??:??