„Залезът падна... Спиш ли?"
Стефан Цанев
ЗАЛЕЗЪТ ПАДНА...
Настръхнал, отчаян и дързък.
Залезът...
Настръхнал от очакване,
неволно потреперваше,
а острите му, жадни ириси
проблясваха във мрака.
Отчаян до полуда,
страшен,
той падна на колене.
И беше дързък, дързък
... като теб.
Събудих се... Ти
прекрачваше прага
на моята стая.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Радост Станчева Todos los derechos reservados
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
