„Залезът падна... Спиш ли?"
Стефан Цанев
ЗАЛЕЗЪТ ПАДНА...
Настръхнал, отчаян и дързък.
Залезът...
Настръхнал от очакване,
неволно потреперваше,
а острите му, жадни ириси
проблясваха във мрака.
Отчаян до полуда,
страшен,
той падна на колене.
И беше дързък, дързък
... като теб.
Събудих се... Ти
прекрачваше прага
на моята стая.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Радост Станчева Todos los derechos reservados
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
