25 abr 2012, 18:14

Залезът си е мой

766 0 7

Залезът на слънцето знойно

бе изживян подарък за мен,

когато покоряваше върховете,

и аз бях редом до теб.

 

А днес с изненада съзирам

незабравимия залез мой

да даряваш на друга,

сякаш е вещ за продан.

 

Не, аз не ще си го дам,

той е само мой спомен

от годините, изживени в обич,

дарили ни красивия залез.

 

Тя днес е почувствала, знам,

че залезът и шумът на вълните

са свиден мой спомен

и никой не може да ги притежава.

 

Красивата истинска обич

не може да се дарява така.

Случайните забежки в живота

са само заблуда и лъжа.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Минка, благодаря.Както винаги си мила.
  • Прекрасно казано-Залезът си е мой!Поздравления!
  • Рудин,прекрасен стих.Благодаря !
  • Залез мой и залез твой
    може ли да са различни?
    Зиме в студ и лете в зной
    залезът красив занича...

    Поздрав!
  • Жарава, благодаря за милия коментар. И днес си ме забелязала.
    Благодаря на Ванчето за добрите думи.
    Барабанчик, благодаря, че ми пишете.

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...