25.04.2012 г., 18:14

Залезът си е мой

760 0 7

Залезът на слънцето знойно

бе изживян подарък за мен,

когато покоряваше върховете,

и аз бях редом до теб.

 

А днес с изненада съзирам

незабравимия залез мой

да даряваш на друга,

сякаш е вещ за продан.

 

Не, аз не ще си го дам,

той е само мой спомен

от годините, изживени в обич,

дарили ни красивия залез.

 

Тя днес е почувствала, знам,

че залезът и шумът на вълните

са свиден мой спомен

и никой не може да ги притежава.

 

Красивата истинска обич

не може да се дарява така.

Случайните забежки в живота

са само заблуда и лъжа.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Минка, благодаря.Както винаги си мила.
  • Прекрасно казано-Залезът си е мой!Поздравления!
  • Рудин,прекрасен стих.Благодаря !
  • Залез мой и залез твой
    може ли да са различни?
    Зиме в студ и лете в зной
    залезът красив занича...

    Поздрав!
  • Жарава, благодаря за милия коментар. И днес си ме забелязала.
    Благодаря на Ванчето за добрите думи.
    Барабанчик, благодаря, че ми пишете.

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...