21 jun 2010, 13:01

Заличени...

  Poesía
590 0 2

Изгубени, търсим в очакване нещо

и живота си гледаме в страх отстрани.

Каквото намерим, за нас все е нищо,

и все го захвърляме, и все ни боли.

 

Падаме, ставаме, все недоволни сме,

със завист прощаваме грешките си,

че всяко "приятелство" днеска от полза е,

пък нека двулични да сме дори.

 

Нямаме мислене, няма идеи,

всеки на другия малко прилича.

Искаме всичко, а нямаме време

дори да си кажем набързо "Обичам те".

 

И тъй, на шега, дните минават си, 

забравяме често какви сме били,

и как от целувка и нежност нуждаем се,

а крием го страстно, и така сме сами...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Някоя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...