21 jun 2010, 13:01

Заличени...

  Poesía
587 0 2

Изгубени, търсим в очакване нещо

и живота си гледаме в страх отстрани.

Каквото намерим, за нас все е нищо,

и все го захвърляме, и все ни боли.

 

Падаме, ставаме, все недоволни сме,

със завист прощаваме грешките си,

че всяко "приятелство" днеска от полза е,

пък нека двулични да сме дори.

 

Нямаме мислене, няма идеи,

всеки на другия малко прилича.

Искаме всичко, а нямаме време

дори да си кажем набързо "Обичам те".

 

И тъй, на шега, дните минават си, 

забравяме често какви сме били,

и как от целувка и нежност нуждаем се,

а крием го страстно, и така сме сами...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Някоя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...