Zlatka` (Някоя) Zlatka` (Някоя)
114
Jun 21, 2010, 1:01 PM

Заличени...

  Poetry
588 0 2

Изгубени, търсим в очакване нещо

и живота си гледаме в страх отстрани.

Каквото намерим, за нас все е нищо,

и все го захвърляме, и все ни боли.

 

Падаме, ставаме, все недоволни сме,

със завист прощаваме грешките си,

че всяко "приятелство" днеска от полза е,

пък нека двулични да сме дори.

 

Нямаме мислене, няма идеи,

всеки на другия малко прилича.

Искаме всичко, а нямаме време

дори да си кажем набързо "Обичам те".

 

И тъй, на шега, дните минават си, 

забравяме често какви сме били,

и как от целувка и нежност нуждаем се,

а крием го страстно, и така сме сами...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Някоя All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0