Изгубени, търсим в очакване нещо
и живота си гледаме в страх отстрани.
Каквото намерим, за нас все е нищо,
и все го захвърляме, и все ни боли.
Падаме, ставаме, все недоволни сме,
със завист прощаваме грешките си,
че всяко "приятелство" днеска от полза е,
пък нека двулични да сме дори.
Нямаме мислене, няма идеи,
всеки на другия малко прилича.
Искаме всичко, а нямаме време
дори да си кажем набързо "Обичам те". ...