В два различни свята живеем,
във различни посоки вървим,
- но ни свързват общите грижи
и отново един дом делим.
Две отдавна порасли момчета,
един внук със усмивка на бог,
- те запълват пространството наше
и за тях е този залог.
Нищо вечно в света не остава,
ни любов, ни имоти, нито живот...
мигове щастие само крадеме,
- устремени към своя кивот.