5.02.2015 г., 1:27

Залог

868 0 0

                                 В два различни свята живеем,

                                 във различни посоки вървим,

                                 - но ни свързват общите грижи

                                 и отново един дом делим.

          

                                 Две отдавна порасли момчета,

                                 един внук със усмивка на бог,

                                 - те запълват пространството наше

                                 и за тях е този залог.

 

                                 Нищо вечно в света не остава,

                                 ни любов, ни имоти, нито живот...

                                 мигове щастие само крадеме,

                                 - устремени към своя кивот. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тонка Янакиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...