Feb 5, 2015, 1:27 AM

Залог

  Poetry
869 0 0

                                 В два различни свята живеем,

                                 във различни посоки вървим,

                                 - но ни свързват общите грижи

                                 и отново един дом делим.

          

                                 Две отдавна порасли момчета,

                                 един внук със усмивка на бог,

                                 - те запълват пространството наше

                                 и за тях е този залог.

 

                                 Нищо вечно в света не остава,

                                 ни любов, ни имоти, нито живот...

                                 мигове щастие само крадеме,

                                 - устремени към своя кивот. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тонка Янакиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...