Губя се в безкрая.
Отново се намирам.
Потъвам във забрава.
Отново се откривам.
Пътувам към небето,
в земята прикована.
И крия си лицето,
като щраус на поляна.
Облаче прегръщам,
на звезда се грея.
Нежно те докосвам
и за теб копнея.
© Румяна Маринова Todos los derechos reservados