10 jun 2015, 19:38

Залък хляб...

  Poesía
763 0 2

ЗАЛЪК ХЛЯБ

 

Недовтасали,

рошави мисли,

ме разпъват...

В съня ми безумстват!

Търся отговор - да ги осмисли.

Без фанфари.

И без празнодумства.

А връхлитат - и ровят нахално -

без условности -

право в Душата.

Сгромолясана катастрофално -

пълзешком -

търся път... в небесата.

............

Няма скрито-покрито.

И няма,

нито явна,

ни тайна квартира.

Всяка истина, всяка измама,

свое място и образ намира.

Пада залезът - жълта секира.

Приземена -

Небето прегръщам.

Топла капчица -

в облак се свирам.

И при вас -

залък хляб - се завръщам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Донка Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....