Залък хляб...
ЗАЛЪК ХЛЯБ
Недовтасали,
рошави мисли,
ме разпъват...
В съня ми безумстват!
Търся отговор - да ги осмисли.
Без фанфари.
И без празнодумства.
А връхлитат - и ровят нахално -
без условности -
право в Душата.
Сгромолясана катастрофално -
пълзешком -
търся път... в небесата.
............
Няма скрито-покрито.
И няма,
нито явна,
ни тайна квартира.
Всяка истина, всяка измама,
свое място и образ намира.
Пада залезът - жълта секира.
Приземена -
Небето прегръщам.
Топла капчица -
в облак се свирам.
И при вас -
залък хляб - се завръщам.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Донка Василева Все права защищены
