25 mar 2007, 21:20

Замечтано

  Poesía
881 0 0

Затварям се в себе си, потъвам...
Как от мечтата си да се откажа?
В живота често се препъвам,
но нека сега за нея ти разкажа...


Да я опиша със всички детайли,
картина съвършена да сътворя!
Предубеждения не задържай, раздай ги -
тя е хиляди пъти от мен по-добра!


Виж, ето там, малката хижа
и пред вратата й тъмен силует,
който отключва и тихо влиза,
продължавайки някъде напред...


Усети спокойствието на тъмната стая,
отдай се на уюта и топлината.
Че се чувстваш добре аз сама си зная -
тази картина ми е до болка позната!


Ето там, над камината, вино червено,
без легло, без маса или стол...
И нежно чувство тихичко стаено
в стаята, на подa й гол!


Пред камината лежи мека кожа
и приканва те с обещания, блага...
Хайде легни, аз казвам ти - "Може".
Далече си вече от входната врата!

Заповядай, влез във тази мечта
и хайде, отдай се на покоя...
Бяла е, не робува на лудостта,
на мен прилича, та нали е моя!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Златина Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...