25 мар. 2007 г., 21:20

Замечтано 

  Поэзия
651 0 0

Затварям се в себе си, потъвам...
Как от мечтата си да се откажа?
В живота често се препъвам,
но нека сега за нея ти разкажа...


Да я опиша със всички детайли,
картина съвършена да сътворя!
Предубеждения не задържай, раздай ги -
тя е хиляди пъти от мен по-добра!


Виж, ето там, малката хижа
и пред вратата й тъмен силует,
който отключва и тихо влиза,
продължавайки някъде напред...


Усети спокойствието на тъмната стая,
отдай се на уюта и топлината.
Че се чувстваш добре аз сама си зная -
тази картина ми е до болка позната!


Ето там, над камината, вино червено,
без легло, без маса или стол...
И нежно чувство тихичко стаено
в стаята, на подa й гол!


Пред камината лежи мека кожа
и приканва те с обещания, блага...
Хайде легни, аз казвам ти - "Може".
Далече си вече от входната врата!

Заповядай, влез във тази мечта
и хайде, отдай се на покоя...
Бяла е, не робува на лудостта,
на мен прилича, та нали е моя!

© Златина Петрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??