Mar 25, 2007, 9:20 PM

Замечтано

  Poetry
888 0 0

Затварям се в себе си, потъвам...
Как от мечтата си да се откажа?
В живота често се препъвам,
но нека сега за нея ти разкажа...


Да я опиша със всички детайли,
картина съвършена да сътворя!
Предубеждения не задържай, раздай ги -
тя е хиляди пъти от мен по-добра!


Виж, ето там, малката хижа
и пред вратата й тъмен силует,
който отключва и тихо влиза,
продължавайки някъде напред...


Усети спокойствието на тъмната стая,
отдай се на уюта и топлината.
Че се чувстваш добре аз сама си зная -
тази картина ми е до болка позната!


Ето там, над камината, вино червено,
без легло, без маса или стол...
И нежно чувство тихичко стаено
в стаята, на подa й гол!


Пред камината лежи мека кожа
и приканва те с обещания, блага...
Хайде легни, аз казвам ти - "Може".
Далече си вече от входната врата!

Заповядай, влез във тази мечта
и хайде, отдай се на покоя...
Бяла е, не робува на лудостта,
на мен прилича, та нали е моя!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Златина Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...