25.03.2007 г., 21:20

Замечтано

878 0 0

Затварям се в себе си, потъвам...
Как от мечтата си да се откажа?
В живота често се препъвам,
но нека сега за нея ти разкажа...


Да я опиша със всички детайли,
картина съвършена да сътворя!
Предубеждения не задържай, раздай ги -
тя е хиляди пъти от мен по-добра!


Виж, ето там, малката хижа
и пред вратата й тъмен силует,
който отключва и тихо влиза,
продължавайки някъде напред...


Усети спокойствието на тъмната стая,
отдай се на уюта и топлината.
Че се чувстваш добре аз сама си зная -
тази картина ми е до болка позната!


Ето там, над камината, вино червено,
без легло, без маса или стол...
И нежно чувство тихичко стаено
в стаята, на подa й гол!


Пред камината лежи мека кожа
и приканва те с обещания, блага...
Хайде легни, аз казвам ти - "Може".
Далече си вече от входната врата!

Заповядай, влез във тази мечта
и хайде, отдай се на покоя...
Бяла е, не робува на лудостта,
на мен прилича, та нали е моя!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Златина Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...