Вчера сам под дъжда вървях,
видях случайно твоето лице,
спрях да те погледам и онемях,
защото галеха го чужди ръце.
Вцепених се и затворих очи,
и една стара рана започна да боли,
при спомена за онези красиви дни,
когато обичах аз, обичаше и ти.
Отворих очи, във вас се взрях,
ти погледна ме, сякаш виновна,
извика ме, обърнах се, не спрях,
разбрах, че любовта била е лъжовна. ...