Заменен

29 сент. 2009 г., 17:53

Поэзия

868 0 2

Вчера сам под дъжда вървях,
видях случайно твоето лице,
спрях да те погледам и онемях,
защото галеха го чужди ръце.

Вцепених се и затворих очи,
и една стара рана започна да боли,
при спомена за онези красиви дни,
когато обичах аз, обичаше и ти.

Отворих очи, във вас се взрях,
ти погледна ме, сякаш виновна,
извика ме, обърнах се, не спрях,
разбрах, че любовта била е лъжовна.

Дъждът по-силно ме валеше
и осъзнах, че на самотата ще съм в плен,
и гласът на капките ехтеше -
казваха: "Ти си никой, ти си заменен".