Заменен
Вчера сам под дъжда вървях,
видях случайно твоето лице,
спрях да те погледам и онемях,
защото галеха го чужди ръце.
Вцепених се и затворих очи,
и една стара рана започна да боли,
при спомена за онези красиви дни,
когато обичах аз, обичаше и ти.
Отворих очи, във вас се взрях,
ти погледна ме, сякаш виновна,
извика ме, обърнах се, не спрях,
разбрах, че любовта била е лъжовна.
Дъждът по-силно ме валеше
и осъзнах, че на самотата ще съм в плен,
и гласът на капките ехтеше -
казваха: "Ти си никой, ти си заменен".
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сираков Мирослав Всички права запазени
