29.09.2009 г., 17:53 ч.

Заменен 

  Поезия
965 0 2

Вчера сам под дъжда вървях,
видях случайно твоето лице,
спрях да те погледам и онемях,
защото галеха го чужди ръце.

 

Вцепених се и затворих очи,
и една стара рана започна да боли,
при спомена за онези красиви дни,
когато обичах аз, обичаше и ти.

 

Отворих очи, във вас се взрях,
ти погледна ме, сякаш виновна,
извика ме, обърнах се, не спрях,
разбрах, че любовта била е лъжовна.

 

Дъждът по-силно ме валеше
и осъзнах, че на самотата ще съм в плен,
и гласът на капките ехтеше -
казваха: "Ти си никой, ти си заменен".

© Сираков Мирослав Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • споко бее друга ще доиде няма да вали само ще цъфти хех=)
  • Недей унива - това е другото лице на Любовта!
Предложения
: ??:??