Замина

Poesía

563 0 1

ЗАМИНА

Замина младостта с последен влак.

Чакам кораби със алени платна.

Есента нечакана дойде на моя праг,

пред щастието издигна стена.

Мечтите вече са разпилени.

За младост оглуша светът ни.

И стъпвам в часовете заледени -

във неизвестност, вплетена в тръни.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

ВаняИ (Ваня Иванова)

Не преследвай младостта,
няма да се върне тя.
Не е загуба голяма-
за мечтите възраст няма!

2009-06-10T19:56:02+03:00

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0