Замина
567
0
1
ЗАМИНА
Замина младостта с последен влак.
Чакам кораби със алени платна.
Есента нечакана дойде на моя праг,
пред щастието издигна стена.
Мечтите вече са разпилени.
За младост оглуша светът ни.
И стъпвам в часовете заледени -
във неизвестност, вплетена в тръни.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мимо Николов Все права защищены
