ЗАМИНА
Замина младостта с последен влак.
Чакам кораби със алени платна.
Есента нечакана дойде на моя праг,
пред щастието издигна стена.
Мечтите вече са разпилени.
За младост оглуша светът ни.
И стъпвам в часовете заледени -
във неизвестност, вплетена в тръни.
© Мимо Николов Всички права запазени
няма да се върне тя.
Не е загуба голяма-
за мечтите възраст няма!