Jun 10, 2009, 3:02 PM

Замина 

  Poetry
378 0 1

                                     ЗАМИНА

               

                 Замина младостта с последен влак.

                 Чакам кораби със алени платна.

                 Есента нечакана дойде на моя праг,

                 пред щастието издигна стена.

 

                 Мечтите вече са разпилени.

                 За младост оглуша светът ни.

                 И стъпвам в часовете заледени -

                 във неизвестност, вплетена в тръни.

 

 

© Мимо Николов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Не преследвай младостта,
    няма да се върне тя.
    Не е загуба голяма-
    за мечтите възраст няма!
Random works
: ??:??