Замина

Poetry

564 0 1

ЗАМИНА

Замина младостта с последен влак.

Чакам кораби със алени платна.

Есента нечакана дойде на моя праг,

пред щастието издигна стена.

Мечтите вече са разпилени.

За младост оглуша светът ни.

И стъпвам в часовете заледени -

във неизвестност, вплетена в тръни.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

ВаняИ (Ваня Иванова)

Не преследвай младостта,
няма да се върне тя.
Не е загуба голяма-
за мечтите възраст няма!

2009-06-10T19:56:02+03:00

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0