Заминаване

8 jun 2017, 23:34

Poesía » Otra

636 0 3

По съботната ни повеля,

ще си поспиш и във неделя.

Ще се събудиш ти в леглото

и с тежест още от мерло-то,

ще осъзнаеш,че ме няма...

Отново мъката голяма

ще бодне тебе във сърцето.

Ще споделиш наум в момента,

като на стара кинолента

за някой кадър от живота

или отминала Голгота.

Но не тъгувай, скъпа моя!

Не бъркай на земята строя.

Живей със мисълта по мене,

че някой ден ще си до мене.

И няма нищо специално

във словото ми тъй печално.

Аз тъй я веждам таз картина:

като заминал за...чужбина.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

PepiPetrova (Pepi Petrova)

2017-06-09T10:15:14+03:00

Уж тъжно, а същевременно и някакво спокойствие лъха. Хареса ми, Никола, привет!
yankova41 (Йонка Янкова)

2017-06-09T09:37:19+03:00

Хубав стих .Браво Никола
ЛюсиЦ (Люси Петкова)

2017-06-09T09:17:19+03:00

👼Еее то ред няма може тази и мерлото преди това да потегли... Хабаво е че след теб ще останат хубави стихове... И ти пожелавам още дълго да твориш