Заминаване
По съботната ни повеля,
ще си поспиш и във неделя.
Ще се събудиш ти в леглото
и с тежест още от мерло-то,
ще осъзнаеш,че ме няма...
Отново мъката голяма
ще бодне тебе във сърцето.
Ще споделиш наум в момента,
като на стара кинолента
за някой кадър от живота
или отминала Голгота.
Но не тъгувай, скъпа моя!
Не бъркай на земята строя.
Живей със мисълта по мене,
че някой ден ще си до мене.
И няма нищо специално
във словото ми тъй печално.
Аз тъй я веждам таз картина:
като заминал за...чужбина.
© Никола Апостолов All rights reserved.
