Jun 8, 2017, 11:34 PM

Заминаване 

  Poetry » Other
633 0 3

По съботната ни повеля,

ще си поспиш и във неделя.

Ще се събудиш ти в леглото

и с тежест още от мерло-то,

ще осъзнаеш,че ме няма...

Отново мъката голяма

ще бодне тебе във сърцето.

Ще споделиш наум в момента,

като на стара кинолента

за някой кадър от живота

или отминала Голгота.

Но не тъгувай, скъпа моя!

Не бъркай на земята строя.

Живей със мисълта по мене,

че някой ден ще си до мене.

 

И няма нищо специално

във словото ми тъй печално.

Аз тъй я веждам таз картина:

като заминал за...чужбина.

 

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Уж тъжно, а същевременно и някакво спокойствие лъха. Хареса ми, Никола, привет!
  • Хубав стих .Браво Никола
  • 👼Еее то ред няма може тази и мерлото преди това да потегли... Хабаво е че след теб ще останат хубави стихове... И ти пожелавам още дълго да твориш
Random works
: ??:??