koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
8.06.2017 г., 23:34 ч.

Заминаване 

  Поезия » Друга
667 0 3

По съботната ни повеля,

ще си поспиш и във неделя.

Ще се събудиш ти в леглото

и с тежест още от мерло-то,

ще осъзнаеш,че ме няма...

Отново мъката голяма

ще бодне тебе във сърцето.

Ще споделиш наум в момента,

като на стара кинолента

за някой кадър от живота

или отминала Голгота.

Но не тъгувай, скъпа моя!

Не бъркай на земята строя.

Живей със мисълта по мене,

че някой ден ще си до мене.

 

И няма нищо специално

във словото ми тъй печално.

Аз тъй я веждам таз картина:

като заминал за...чужбина.

 

© Никола Апостолов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Уж тъжно, а същевременно и някакво спокойствие лъха. Хареса ми, Никола, привет!
  • Хубав стих .Браво Никола
  • 👼Еее то ред няма може тази и мерлото преди това да потегли... Хабаво е че след теб ще останат хубави стихове... И ти пожелавам още дълго да твориш
Предложения
: ??:??