29 jun 2006, 9:57

Заминаваш...

  Poesía
1.3K 1 2
Все това застудяващо чувство,
все тези прекрасни очи,
неотделящи се от мен.
Все тази стопляща целувка,
пращана,дори,от автобуса
и все таз усмивка,
караща ме да огрея цялото небе!

Питам се какво ли аз без теб ще правя,
но отново отговорът неизвестен е...
Опитвам чрез учебниците времето си да запълня,
но мога ли да те изтръгна от съзнанието си,
мога ли да не погледам снимките ни,
помечтавайки минута-две,
превръщайки ги в часове...

Мечтая си да беше тук сега,
да можех да те милвам,
сякаш галя най-прекраснитe цветя.

И отново празнота в сърцето ми,
призовавана от липсата ти
и все това желание-желанието да се прегърнем,
сливайки душите си в едно!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вили Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...