29 июн. 2006 г., 09:57

Заминаваш...

1.3K 1 2
Все това застудяващо чувство,
все тези прекрасни очи,
неотделящи се от мен.
Все тази стопляща целувка,
пращана,дори,от автобуса
и все таз усмивка,
караща ме да огрея цялото небе!

Питам се какво ли аз без теб ще правя,
но отново отговорът неизвестен е...
Опитвам чрез учебниците времето си да запълня,
но мога ли да те изтръгна от съзнанието си,
мога ли да не погледам снимките ни,
помечтавайки минута-две,
превръщайки ги в часове...

Мечтая си да беше тук сега,
да можех да те милвам,
сякаш галя най-прекраснитe цветя.

И отново празнота в сърцето ми,
призовавана от липсата ти
и все това желание-желанието да се прегърнем,
сливайки душите си в едно!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вили Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...