29 июн. 2006 г., 09:57

Заминаваш... 

  Поэзия
1031 1 2
Все това застудяващо чувство,
все тези прекрасни очи,
неотделящи се от мен.
Все тази стопляща целувка,
пращана,дори,от автобуса
и все таз усмивка,
караща ме да огрея цялото небе!

Питам се какво ли аз без теб ще правя,
но отново отговорът неизвестен е...
Опитвам чрез учебниците времето си да запълня,
но мога ли да те изтръгна от съзнанието си,
мога ли да не погледам снимките ни,
помечтавайки минута-две,
превръщайки ги в часове...

Мечтая си да беше тук сега,
да можех да те милвам,
сякаш галя най-прекраснитe цветя.

И отново празнота в сърцето ми,
призовавана от липсата ти
и все това желание-желанието да се прегърнем,
сливайки душите си в едно!

© Вили Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??