Заминаваш...
Все това застудяващо чувство,
все тези прекрасни очи,
неотделящи се от мен.
Все тази стопляща целувка,
пращана,дори,от автобуса
и все таз усмивка,
караща ме да огрея цялото небе!
Питам се какво ли аз без теб ще правя,
но отново отговорът неизвестен е...
Опитвам чрез учебниците времето си да запълня,
но мога ли да те изтръгна от съзнанието си,
мога ли да не погледам снимките ни,
помечтавайки минута-две,
превръщайки ги в часове...
Мечтая си да беше тук сега,
да можех да те милвам,
сякаш галя най-прекраснитe цветя.
И отново празнота в сърцето ми,
призовавана от липсата ти
и все това желание-желанието да се прегърнем,
сливайки душите си в едно!
все тези прекрасни очи,
неотделящи се от мен.
Все тази стопляща целувка,
пращана,дори,от автобуса
и все таз усмивка,
караща ме да огрея цялото небе!
Питам се какво ли аз без теб ще правя,
но отново отговорът неизвестен е...
Опитвам чрез учебниците времето си да запълня,
но мога ли да те изтръгна от съзнанието си,
мога ли да не погледам снимките ни,
помечтавайки минута-две,
превръщайки ги в часове...
Мечтая си да беше тук сега,
да можех да те милвам,
сякаш галя най-прекраснитe цветя.
И отново празнота в сърцето ми,
призовавана от липсата ти
и все това желание-желанието да се прегърнем,
сливайки душите си в едно!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вили Всички права запазени
